Тревожността и депресията

Когато говорим за тревожност и депресия обикновено ги свързваме с областите психиатрия, психология, психотерапия. Интересно е какво се случва в мозъка, когато изпитваме тези състояния? Механизмите зад емоциите и поведението ни. Психоневрологията – пресечната точка между мозъка, поведението и психичното здраве. Какви процеси в нервната система стоят зад тези състояния? Как мозъкът и тялото си взаимодействат?

Какво означава да се променя основната невронна мрежа?

Има нова патологична доминанта. В развитието на едно тревожно разстройство ние сме създали нови пътища, които са започнали да доминират нашите мисли и в някой момент и нашето поведение.

Невропластичността – възможността на нашия мозък постоянно да създава нови връзки. Това се случва постоянно с различна активност, дори и статията, която четете в момента създава нови връзки в нашите мозъци. Това е нещо естествено, което ни дава изключителната възможност ние да се адаптираме към средата, да учим нови умения и т.н. Но за жалост невропластичността е и в основата на развитието на тези разстройства. Например: когато има някаква негативна мисъл, която не дава мира на един тревожен човек, невронната мрежа, която я генерира става все по- активна и по- активна, има т. нар. фасилитация – този път започва да става все по- лесен и по- лесен. И ако не се счупи този кръг, тази невронна мрежа може да доминира изцяло (не съвсем изцяло разбира се), но да става все по- активна и тревожността да се влошава. Създават се нови връзки, които правят тази мисъл да бъде по- лесно достъпна и постоянно активна, но за жалост това е негативно за хората. Но пък цялото това разбиране ни дават методи и механизми, чрез които може да се помогне. Така наречените руминации – негативните мисли, които често с носталгичен характер, имат някаква негативна оцветка. Психологията отдавна знае, че ако човек се отдаде на тях и им отделя много време, това лека- полека води до тревожно- депресивно разстройство. В началото ние „съзнателно“ дава възможност това нещо да се случи и в един момент вече ни е трудно да го спрем. Тази мрежа е толкова активна, че доминира голяма част от невронната активност – това трябва да се спре в началото.

Как съня влияе на мозъка и на психичното ни здраве?

Сънят е основополагащ, когато говорим за ментално здраве. Така наречените дълбоки фази на сън са тези, които ни дават „рециклиране“ на мозъчните ресурси. Когато това нещо го няма, започваме на много по- ниско ниво и шансът нещата да вървят в негативен план е по- голям. И обратно рем съня, активна фаза на съня ни дава прехвърлянето на това, което сме се сблъскали в деня към нещо по консолидирано, по- дългосрочно. Стои в основата на ученето и придобиването на нови умения, нещо, което е фундаментално, особено в детска възраст.

Фазите са доста различни и отговарят за доста различни неща. Ако нямаме достатъчно от тях или т.нар. архитектоника на съня, отношението между тези фази не е правилно или е разпокъсано, страдат и съответните домейни, които ни дават тези процеси. Ако нямаме достатъчно сън, едновременно няма да имаме нужното количество и баланс на невромедиатори за следващия ден. А и ученето ни, това, което би трябвало да сме научили от предните дни няма да е оптимално. Ще страдат и когнитивните способности, (възможността за концентрация, запаметяване, поддържане на внимание и т.н.).

Какви са най- честите нарушения на съня при тревожност и депресия?

Нарушено заспиване, често будене през нощта, събуждане рано без да може да се заспи отново. Това е най- класическото описание на безсънието.

Обратното много по- рядко се среща т. нар. хиперсомния (твърде много сън). Особеност на някои депресивни състояния.

Какви навици и активности най- силно подпомагат мозъчната функция и регулацията на емоциите?

Всичко, което се включва в т.нар. здравословен начин на живот има огромно значение за мозъка (това звучи малко изтъркано, но макар и изтъркано е безкрайно вярно). Съня, физическата и ментална активност.

Вярвам, че с развитието на знанията ни, че депресията се корени в един анатомичен и физиологичен проблем на мозъка ще се промени и стигмата. За менталното здраве все пак се говори все повече и повече, което е изключително важно. И аз все пак продължавам да се учудвам как емоционалния свят може да бъде „тъпкан“ с десетилетия, без това да се отрази в някакъв момент. Ако има някакъв фундаментален проблем рано или късно той ще се изяви. Трябва да видиш каква е причината зад това състояние и да излекуваш причината. Ако всичко обективно за човека, който гледа от страни е наред, това определено не означава, че в главата всичко е наред. Нека всички бъдем малко по- осъзнати за този емоционален свят за който пиша и той постоянно да бъде „мониториран“. Човек винаги трябва да си дава някаква времева оценка в момента – „как се чувства?“. Да бъде постоянно осъзнат за емоционалния си свят и да вижда от рано… За да може да хваща началните проблеми, които много лесно могат да бъдат потушени. И обратното – колкото повече това нещо сме го загърбили, толкова по- лошо ще ни се отрази в бъдеще.