Твоят онлайн психолог - Тревожност и депресия: между наследствеността и възможността за промяна

Генетична предразположеност и епигенетика при тревожността и депресията

Често възприемаме тревожността и депресията като моментни състояния, свързани с начина ни на мислене, с преживяванията или с труден период в живота. Съвремренните изследвания обаче показват, че при някои хора съществува и генетична предразположеност, която може да повиши уязвимостта към подобни състояния.

Важно е да подчертая още в началото: генетичната предразположеност не е присъда. Тя не означава, че човек задължително ще развие тревожност или депресия.

Тук се появява ключовата роля на епигенетиката – науката, която изследва как средата, стресът, травмите, но също и подкрепата, сигурните връзки и начинът ни на живот влияят върху това как и дали определени гени ще се проявят. Този поглед отваря пространство за надежда, защото показва, че наследствеността не е фиксирана и неизменна.

Какво означава генетична предразположеност?

Гените не действат като твърда програма, която автоматично определя съдбата ни. При тревожността и депресията говорим за полигенен риск – съвкупност от множество генетични вариации, които създават вероятност, а не сигурност за развитие на дадено състояние.

Изследванията показват, че наследствеността обикновено обяснява около 30–50% от риска, а останалото зависи от условията, в които живеем, от преживяванията ни и от начина, по който се справяме със стреса. Един човек с генетична уязвимост може никога да не развие депресия, ако живее в подкрепяща среда, докато друг – при силен и продължителен стрес – може да прояви симптоми.

Какво представлява епигенетиката?

Епигенетиката описва механизмите, чрез които житейските преживявания влияят върху активността на гените, без да променят самия генетичен код. С други думи – гените са „налични“, но средата определя дали ще бъдат „включени“ или „приглушени“.

Фактори като:

• хроничен стрес или дистрес;

• ранни травматични преживявания;

• липса на сигурност и подкрепа;

• но също така спокойствие, стабилни връзки, грижа за себе си, могат да окажат дълбоко влияние върху психичното ни здраве в дългосрочен план.

Ролята на ранния стрес и средата

Ранният житейски опит има особено значение. В детството се формират нервните връзки, способността за адаптация и устойчивостта към стрес. Не толкова гените сами по себе си, колкото начинът, по който средата „моделира“ тяхната изява, оказва влияние върху по- късното психично функциониране.

Продължителният силен стрес – както в детството, така и по време на бременност – може да повиши уязвимостта към тревожни и депресивни състояния в по-късен етап от живота. Това не означава необратимост, а по-скоро подчертава колко важни са навременната подкрепа и ранната грижа.

Гените и средата – динамично взаимодействие

Гените никога не функционират изолирано. Те взаимодействат с физиологията, емоционалните преживявания, начина на живот и натрупаното напрежение. Затова една и съща генетична предразположеност може да се прояви по съвсем различен начин при различни хора.

Изследванията с еднояйчни близнаци показват, че дори при напълно идентичен генетичен код, различната среда може да доведе до различни психични изходи – единият човек може да развие депресивно или тревожно разстройство, а другият – не.

Какво можем да повлияем?

Макар да не можем да променим гените си, можем да повлияем епигенетичните механизми, които стоят зад тяхната изява.

Фактори като:

• редовна и умерена физическа активност;

• достатъчен и качествен сън;

• балансирано хранене;

• умения за управление на стреса и емоциите, играят съществена роля за психичното здраве.

Моето послание към хората с фамилна обремененост

Фамилната обремененост към тревожност или депресия означава повишена чувствителност, а не съдба.

Когато човек познава своята уязвимост, той има възможност да се грижи за себе си по-осъзнато и превантивно.

Ако разпознаваш себе си в този текст

Ако, докато четеш, си усетил, че темите за тревожността, депресията или фамилната обремененост те докосват лично, е важно да знаеш, че не си сам и че има начини да се погрижиш за себе си навреме.

Психотерапията е пространство, в което можем спокойно и без оценка да изследваме твоята индивидуална история – не само симптомите, но и контекста, преживяванията и ресурсите ти. Тя не променя гените, но може да помогне да се повлияе начинът, по който стресът, емоциите и житейските трудности се отразяват на теб и на тялото ти.

Понякога още самото осъзнаване и споделяне в сигурна връзка е първата крачка към повече вътрешна стабилност и яснота. Ако усетиш, че имаш нужда от подкрепа, можеш да я потърсиш в темпото, което е подходящо за теб.