Тревожност и тревожни разстройства

Тревожността често е невидим спътник в нашето ежедневие, понякога тиха друг път натрапчива. Тя може да окаже силно влияние върху начина по който възприемаме света и себе си.

Ще обърна внимание на различните „лица“ на тревожността и тревожните разстройства. Пътищата на по- спокоен и балансиран живот.

Каква е разликата между ежедневната тревога, която всеки изпитва и клинично значимите тревожни разстройства? Къде е границата?

Границата е много тънка, но обикновено човек я открива, кога дойде време да потърси помощ. Ежедневната тревожност е тази, която в повечето случаи ни помага, тя е пропорционална на стимула, на ситуацията. Тя ни мобилизира в правилната посока, да използваме вътрешния си ресурс за да се справим с даден проблем. И в повечето случаи ежедневната тревожност остава неосъзната от самите нас, тя минава и заминава без да създава някакви проблеми.

А тази тревожност, която налага търсенето на помощ и която се счита за проблем е тревожността, която е по- устойчива, която е с по- силен интензитет, която не е пропорционална на дразнителя (от мухата прави слон). Това е тревожност, която ние в един момент не може да контролираме сами и тя нарушава нашето ежедневие, нашия личен живот, нашето справяне с работата, нашето отношение с останалите хора. Това е патологичната тревожност, която налага човек да потърси помощ.

Какви са основните видове тревожни разстройства и по какво могат да се различават?

Те са доста, като диагностични единици. Различават се по някои нюанси на симптоматиката. Най- често срещания в последно време:

• Паническото разстройство – получаване на паник атаки, които са вид кризи с начало и край. По време на паник атака човек усеща много силен страх, свръх мерна тревожност, че нещо лошо се случва. Много често са съпроводени със соматични симптоми.

• Генерализирана тревожност – дифузна, тревожността е провокирана от най- различни житейски аспекти, няма ясна причина, една тлееща тревожност, която усещаме през целия ден и няма оформени пикове в повечето случаи.

• Посттравматично стресово разстройство – има причина, която отключва тревожността. Най- често тази причина е психодраматично събитие (пътно транспортно произшествие, загуба на близък човек или нещо друго, което човекът е преживял, като кризисна ситуация). След това се отключва тази тревожност, която е обвързана времево с тази ситуация, има връщане в мислите, в сънищата към тази ситуация. Има страх да не се повтори, има избягващо поведение от ситуации сходни с тази, която е отключила тревожността.

• Смесени тревожно- депресивни състояния – има едновременно тревожност и депресивни симптоми. Доста са видовете тревожни разстройства…

Какви други причини може да има за възникването на тревожно разстройство?

Всички психични разстройства имат много фактурна етимология, за нито едно от тях науката не е категорична, че точно едно определено нещо ги отключва. Основна роля има наследствеността (трябва да се знае, че когато има близък по първа линия с някакъв психичен проблем не е задължително да се унаследи същия психичен проблем. Унаследява се просто един по- уязвим терен на който могат да се отключат различни проявления на психо- емоционални проблеми – тревожно разстройство, обсесивно- компулсивно разстройство, биполярно разстройство и др.) 

Факторите на средата също имат определящо значение, как човек е изживял детството си, имал ли е подкрепяща семейна среда от двама родители или е израснал в проблемно семейство. Има значение отношението на средата през ученическите години, дали човекът е бил социален или е бил по- скоро аутсайдер. Важни фактори са употребата на различни вещества – психоактивни вещества, алкохол, които също могат да допринесат за отключване на подобни проблеми. И всякакви стресови фактори, които биха могли да се отразят. Разбира се и различните органични причини, черепно- мозъчни травми, епилептични припадъци, тежко раждане с форцепс, престой в ковьоз и др.

Има много причини… Комплексна е средата в която могат да се развият такива разстройства.

Когато човек посети за първи път специалист, подходът е да се изключат всички възможни други причини, да се изключи наличие на някакъв придружаващ соматичен проблем, на някакви хормонални дисбаланси. Да съм уверена, че проблемът е чисто психичен, че се налага само помощ от страна на психолог. Ако има някаква коморбидност, ако има наличие на придружаващ соматичен проблем, който да създава предпоставки за такива симптоми, тогава лечението е комплексно от различни специалисти примерно ендокринолог.

Коморбидни състояния – пишейки за тревожните разстройства, доста често има коморбидност, злоупотреба с различни психоактивни вещества. В моята практика на първо място е коморбидно със злоупотреба с алкохол (алкохола е един лесно достъпен „наркотик“, има ефект на отпускане и повечето хора, които имат тревожност, използват алкохола като средство за отпускане. Което е общо взето грешен подход, защото в началото, ако алкохола отпуска, то в последствие когато стане злоупотреба с алкохол, тогава трябва едновременно да се лекуват тревожност и зависимост от алкохол и освен това се получава обратния ефект. Алкохолът започва да превъзбужда, да допринася за симптоми на тревожност.)

А има ли скрити или по- нетипични симптоми на тревожност да които хората могат да не подозират?

Най- нетипични за хората симптоми на тревожно разстройство са точно соматичните симптоми. Обикновено се усеща сърцебиене, колебание в кръвното налягане, главоболие, изтръпване на мускулите на ръцете и краката, треперене, свръх мерно потене и хората търсят органична причина, някаква болест, която да провокира тези симптоми. Обикновено минава доста дълъг път, докато достигнат до психолог, защото се консултират с различни специалисти. Правят се допълнителни изследвания и когато се установи, че няма никакъв сериозен проблем, който да дава такива симптоми, тогава бе трябвало да се ориентират към психолог. За много хора е някак си неприемливо или по- скоро трудно за възприемане, че може колебанията с кръвното налягане или едни оплаквания от болки в стомаха да бъдат на нервна почва, а да не са подчинени от някакъв проблем.

Нетипичен симптом са нарушения сън, също избягващо поведение, което някак си хората не забелязват в началото, има хора, които са тревожни (започват да избягват ситуации в които се чувстват по- тревожни. Не винаги го правят абсолютно съзнателно и затова не винаги го отчитат, като проблем, но се забелязва от близките им. Обикновено някой от близките им се е свързвал с мен и казва например: „Синът ми много обичаше да спортува, да ходи във фитнес залата. А сега спря изведнъж. И казва, че не иска, че не му харесва…“ Това е нетипично поведение за съответния човек.)

Симптомите могат да бъдат доста комплексни, многобройни…

Кои са най- ефективните методи за диагностика на тревожно разстройство?

Най- ефективните методи за да се диагностицира такъв проблем е човек да посети специалист в тази посока. Прави се обстоен преглед, който е чрез клинично интервю. Подробно интервю за живота на този човек, за рискови фактори, за стрес и др. Могат да се направят различни диагностични тестове, които да покажат колко силна е тази тревожност, доколко затруднява ежедневието на човека. Понякога има нарушения в концентрацията и паметта, които също са свързани с тревожността.

Могат да се пуснат лабораторни изследвания, както споменах по- горе, на хормони, на витамини и др., когато сме изключили органичен проблем, когато сме маркирали стресовите фактори.

А какви са съвременните подходи за лечение?

Комбинация от методи – категорично! Златен стандарт по принцип за лечение на тревожните разстройства си остава когнитивно поведенческата терапия, психотелесната. В лечението много могат да помогнат и различни спортове, методи за релаксация, които само подпомагат справянето с тревожността. Винаги е много индивидуално да се прецени, кое е най- доброто за съответния човек.

При психотерапията клиентът трябва да е мотивиран, да е наясно с каква заявка започва психотерапия. Ако той е много тревожен, той не е достатъчно достъпен за психотерапия и затова се налага комплексен подход с медикаменти. Човекът трябва да е наясно, че това е процес, не стават бързо нещата, трябва време. Много хора, които са тревожни обичат да контролират ситуацията и искат срокове: „Колко месеца аз ще съм така?“ Няма как да се отговори категорично на този въпрос, обикновено отнема месеци време. Всичко е изключително индивидуално.

Има ли специфика при тревожните разстройства при деца и юноши в сравнение с възрастните?

Има разбира се! При децата все още се формира личността. Те преживяват доста бурни хормонални дисбаланси в периода на растеж. Сблъскват се с най- различни ситуации, докато растат. Доста често злоупотребяват и с психоактивни вещества, за съжаление. Децата трудно вербализират, трудно обясняват точно преживяванията си, проблемите си. След разговор с децата е необходим и разговор с близък, който да разкаже „какво точно се случва“.

Кога е удачно човек да се опита да се справим сам с тревожността и кога е наложително да се потърси професионална помощ?

Хората обикновено успяват са се справят сами, когато тревожността е лека, когато е краткосрочна, когато не им нарушава функционирането, не пречи в справянето им с работата, не им пречи на социалните контакти и в личния живот. Когато е лека тази тревожност и човекът я усетил, обикновено си е намерил някакъв „отдушник“ и така се справят с нея. Започват да ходят на плуване, танци, разходки, стараят се да излизат повече. Несъзнателно намират правилния подход да се разсейват, де не се фокусират върху тревожността и по този начин успяват да се справят.

Помощ трябва да се потърси, когато човек започва да страни от обичайните си дейности заради тревожността. (Остава си вкъщи, защото не се чувства добре и решава, че е по- добре да не отиде на работа, да си прекара деня в леглото.) Когато няма желание да се среща с хора и да споделя, защото се чувства недобре и тревожен. Когато започне хронично да не спи добре, съня е нарушен с повече от два часа, по- малко от обичайното. Когато се наруши апетита.

Всичко това са сигнали, че човек трябва да потърси помощ, защото очевидно той е изчерпал собствения си ресурс за справяне и трябва да му се дадат някакви насоки и/ или някакъв медикамент, за да му се помогне.

Освен нещата като разходки, излизане, спорт има различни дихателни техники, които също помагат да не ескалира тази тревожност. Когато човекът усети, че тревожността се покачва, да не се стига до паник атака. Добър метод е воденето на дневници, защото това им помага да вентилират тези негативни мисли и по този начин да разпускат. Напътствам ги да използват всички начини, чрез които променям фокуса на мисълта. Фокуса да не е насочен към тревожността към тези симптоми, които тревожността поражда и това помага.

Какви са перспективите за пълно възстановяване при различните тревожни разстройства?

Перспективите са добри в повечето случаи, когато навреме се потърси помощ, когато човекът не е нарушил необратимо начина си на живот, заради това, че е отлагал много във времето да потърси помощ. С адекватна терапия хората успяват да излязат от това състояние на висока тревожност, променят голяма част от навиците си, един вид стават по обучени за проблема си и така успяват да се преборят с тревожността си, така че това е нещо, което е обратимо.

Моето послание е да не се изпитва срам от това от това, че се изпитва тревожност. Тревожност изпитва всеки един от нас в някакви моменти от живота си. Не трябва до имаме предразсъдъци към тези проблеми. Трябва да търсим навреме помощ, когато имаме нужда от нея. Да не възприемаме тревожността, като нещо драматично, необратимо, което ще е до края на живота ни и ще ни провали живота като цяло. Просто да приемаме тревожността, като нещо с което може да се справим със собствения си ресурс и с помощта на хора, които разбират от такива проблеми. Можем да се справим с тревожността!