Твоят онлайн психолог Клопката на обсесивно- компулсивно разстройство

Обсесивно- компулсивното разстройство често се възприема единствено през призмата на симптомите – натрапливи мисли, ритуали и един безкраен вътрешен контрол. Какво стои отвъд това страдание? Каква е драмата, когато чувството за странност се превърне в самота и „вътрешен затвор“? Това е темата, която ще опиша в настоящата статия.

Какво представлява обсесивно- компулсивното разстройство?

Това е заболяване, но е и един многопластов психичен феномен подлежащ под заболяването. Ако си представим един айсберг само 10% от айсберга са над повърхността, останалите 90% са под повърхността т.е. не се виждат. Моята работа, като психолог е да направя видима, невидимата част за да може да се разградят тези елементи, които са участвали в създаването на обсесивно- компулсивния синдром. Преди известно време ми попадна една мисъл: „Преди да започнеш да лекуваш някого, попитай го дали е готов да се откаже от нещата, които го разболяват“ – Хипократ.

Кои са основните симптоми, които се виждат при обсесивно- компулсивното разстройство?

Бих започнала от нормата – нормално е в живота ни да се появят някои натрапчивост, например: когато човек е влюбен, натрапливо се опитва да се свърже с обекта на любовта си. Празниците представляват едно повторение на ритуална практика, която утвърждава определени стойности, начин за свързване с тези стойности. Повторението е нещо нормално, чрез повторението ние се свързваме, натрапливостите са част от живота ни и ритуалите, които се наричат компулси. Единия елемент обсесивните мисли са натрапливите мисли и натрапливи поведения т. нар. компулсиите.  Това са основните клинични феномена, които се наблюдават като симптоми при обсесивно- компулсивно разстройство. И двете са натрапливи – многократно повторяеми и представляват опит за свързване с реалността. Защото човека има проблеми с общуването в реалността, справянето с реалността, страхове, забрани. Опитва се натрапливо да направи връзка с реалността от която се страхува.

• Обсесивни мисли – обсесивно разстройство;

• Обсесивни мисли и обсесивни поведения – обсесивно- компулсивно разстройство;

• Обсесивни мисли обсесивни поведения и личностното разстройство, всичко е на степени.

Какви са най- честите причини, които водят развитието на обсесивно- компулсивно разстройство?

Бебешка травма – всичко може да травмира едно бебе. Всичко, което го вади от усещането за рай, може да вкара бебето във възприятието за ад. Средата може да е много сериозен травмиращ фактор. Много успешно общуването ни със средата може да ни помогне да възприемем погрешно живота. Какво е правилно? Какво не е правилно? Какво трябва? Какво не трябва? Едни грешни възприятия имат травмиращ ефект върху психиката. Моята цел е да „стигна до детето“, за да може реално цялата структура на подлежащите психични конфликти да бъдат изчистени. Иска се време за да може постепенно, постепенно, постепенно за де се стигне до тези зони на подсъзнанието където са конфликтите, травмите и всички негативни неща, които са причината на обсесивно- компулсивното разстройство, което се вижда само 10% останалото е невидимо и малко по- малко това невидимо да се извади, за да може човека да започне да прави промени. Докато не се преработят основните проблеми обсесивно- компулсивното разстройство ще бъде вечен спътник в живота ни.

Как се отразява това състояние върху начина на живот на човека?

Всякак… засяга всички части на живота на човека. Личния, семейния, професионалния му живот, той е навсякъде. Тези хора постепенно вървят към изолация, начална фаза на личностно разстройство, личността не е адаптивна към света и иска да се „скрие“ от света. Може да промени до неузнаваемост живота на човек…

Може да се закрепи по някакъв начин живота на човек, цял живот да си живее с някакви обсесии, „да си прави някакви нещица“, негови измислени, да се крие и това е малката драма. Много некомфортно… Има много хора с този проблем, имам вече професионалното око и да го видя. А и те си живеят така цял живот…

Как с времето се превръща в обсесивно- компулсивна симптоматика?

Страхове, хората се страхуват, че нещо ги застрашава. Ама не е ясно какво е това нещо, имаме недиференциран страх. Има отключващ механизъм, много могат да бъдат отключващите механизми. Всеки си е отделна индивидуалност, всеки случай е сам за себе си с тежестта си.  Къде са намира човека днес и как може да му се помогне точно днес? Ако не можете да се свържете със себе си, вие не можете да се свържете и с външната реалност. Връзката с вътрешната реалност дава добра основа за реалистично свързване с външната реалност и обратно. Колкото повече се свързваме с външната реалност, толкова повече ми е необходима вътрешната реалност. Защото изгубя ли вътрешната реалност там назряват конфликтите, във външната среда възникват конфликтите във взаимното влияние с външната среда, но те остават вътре. Давам един пример: боклука вкъщи битовия изхвърляте ли го веки ден? А за „боклука“ в нас грижим ли се? Тази свързаност със себе си ни помага от една страна да изчистим този вътрешен „боклук“, който представлява всякакви конфликти, негативни нагласи, настроение, чувства и друго, което сме натрупали в процеса на живеене. Въпроса е дали искаме?

Какво помага за да се осъществи свързване със себе си?

Желание…! :) Ние живеем своите избори! Докато „бягаме“ от себе си и не желаем да познаем това себе си. Как да живея с това себе си? Когато започнем да бягаме от себе си, започваме да се сражаваме с целия свят. Няма как вътре да е пълно с конфликти, а във външния свят да съм в мир. Това е един сериозен процес и е процес към самия себе си, тези 90% от айсберга са вътре в несъзнаваното.

Не губете надежда! Спрете да прекривете симптома, споделете, че имате такъв проблем!