Преддепресивно състояние

Има едно състояние, което често остава незабелязано, защото не спира човека да функционира. Наричам го преддепресивно състояние – онова междинно пространство между тревожността и депресивността.

Това е състояние на вътрешна замръзналост. Човек продължава да работи, да се грижи за другите, да „удържа фронта“, но вътрешно усеща умора, празнота и отдалеченост от себе си. Много хора го разпознават късно, особено онези, които дълго време са живели под напрежение и са свикнали да бъдат силни.

Какво представлява преддепресивното състояние?

То не е диагноза, а процес – широк набор от сигнали, които могат да подсказват, че психиката се доближава до границата си.

Емоциите не са проблеми, които трябва да „решим“. Те са сигнали, които имат нужда да бъдат чути и разбрани.

В основата на преддепресивното състояние често стои непреживяна, потисната емоция – най- често тъга – в комбинация с продължителен натиск. Натиск отвън или натиск, който самите ние упражняваме върху себе си.

Тъгата рядко е приемана. А депресията още по-малко – тя често се тълкува като слабост: „трябва просто да се наспиш“, „да мислиш позитивно“, „да се стегнеш“.

Не е на почит и провалът. Живеем с очакването да се справяме винаги, да сме перфектни, да даваме 100% от себе си. Само че ако даваме 100% навън – какво остава за нас?

Кои са сигналите, че психиката се доближава до изтощение?

Преддепресивното състояние може да се прояви по различни начини:

Емоционални сигнали:

• промени в настроението;

• усещане за тъга или повишена тревожност;

• загуба на интерес и удоволствие от дейности, които преди са носили радост;

• необичайна раздразнителност;

• чувство за вина или безпомощност.

Когнитивни сигнали:

• трудности с концентрацията и запомнянето;

• усещане за „празна глава“;

• отлагане или трудност при вземане на решения.

Физически сигнали:

• хронична умора;

• нарушения на съня;

• промени в апетита.

Много от тези симптоми се припокриват с лека депресия, бърнаут или емоционално прегаряне. Важно е да знаем, че прегарянето не е само професионално – то може да засегне всяка сфера от живота.

Защо често не го разпознаваме навреме?

Защото твърде дълго време живеем „на автопилот“!

Работим заради самата работа. Вършим задачите си, за да приключим по- бързо и да преминем към следващата. Радваме се не на самото преживяване, а на отметнатия списък.

Когато целите станат по- важни от ценностите, рано или късно се появява вътрешна празнота. Колкото и да постигаме, нещо в нас усеща, че не е щастливо – и това усещане започва бавно да ни дърпа надолу.

Потиснатите емоции и цената, която плащаме

Всеки от нас се свързва по-лесно с някои емоции и по- трудно с други. Това зависи от средата, в която сме израснали – кои емоции са били позволени и кои не.

Проблемът е, че потиснатата емоция не изчезва. Тя се натрупва.

Колкото по- дълго бягаме от тъгата, страха или болката, толкова по- страшни ни изглеждат.

Започваме да се страхуваме не от ситуацията, а от самото преживяване.

Често изразяваме по- приемлива емоция – например гняв – докато под повърхността стоят тъга, страх от провал или болка от загуба.

Потискането на емоциите, съчетано с перфекционизъм, води до редуване на свръхпродуктивност и замръзване. Когато замръзнем за тъгата, замръзваме и за радостта. Когато замръзнем за страха, често затваряме сърцето си и за любовта.

Всяка емоция е здрава и ценна част от нас. Те са сигнали – покана да обърнем внимание на нещо важно.

Самонаблюдение вместо самокритика

Едно от най- ценните умения за психичното здраве е безкритичното самонаблюдение.

Да развием в себе си един подкрепящ вътрешен Родител – такъв, който вижда какво не работи, но не наказва; който насочва, без да наранява.

Това е умение, което се изгражда с време и постоянство. Както при всяка промяна, необходими са месеци грижа и осъзнатост, за да се формира по-здрав вътрешен диалог.

Хроничният стрес като фон

Хроничният стрес често е тихият фон на преддепресивното състояние.

Всичко, което системно ни натоварва – лош сън, некачествена храна, токсични отношения, свръхочаквания – изчерпва ресурсите ни.

Живеем в режим „бий се или бягай“, без истинска възможност за отпускане. Постепенно се появяват умора, раздразнителност и усещане за емоционално изчерпване.

Моето послание към теб!

Ако се разпознаваш в този текст, опитай първо да се приемеш там, където си – дори ако си на автопилот.

Без обвинения! Без самокритика!

Пътят към възстановяването започва с осъзнаване – с готовността да признаем, че нещо в нас има нужда от внимание, грижа и промяна.

Ако тази статия ти е дала дори малко яснота или облекчение, значи си направил една малка, но много важна стъпка към себе си.