Емоционално и социално развитие на тийнейджърите от 11 до 19 годишна възраст

Тази статия  е посветена на емоционалното и социално развитие на тийнейджърите от 11 до 19 годишна възраст. Актуалност на проблема.

Критичен период на развитие

Периодът между 11 и 19 годишна възраст е критично време на развитие – далеч не само по отношение на външните промени. Въпреки че мозъкът се променя през целия живот, огромните скокове в неговото развитие се случват именно в периода на юношеството. И точно както тийнейджърите преминават през тези скокове и тласъци, така и техните когнитивни умения и навици идват със скокове и на тласъци.

Разбиране на себе си

Промени в Аз- концентрацията;

Промени в самооценката;

Пътища към идентичността;

Статус на идентичността и психично благополучие

• Културни влияния: Развитие на идентичността при юноши от етнически малцинства
  

Нравствено развитие

Има ли полови различия в нравствените разсъждения?;

Координиране на личния избор и нравствеността;

Влияния върху нравствените разсъждения;

Нравствени разсъждения и поведение;

Религиозно ангажиране и нравствено развитие

Полово типизиране

Семейство

Отношение родител – дете;

Семейни обстоятелства;

Братя/ сестри

Отношение с връстниците

Приятелства;

Клики и тайфи;

Срещи с представители на другия пол

Проблеми не развитието

Депресия;

Отклоняващо се поведение

• Перспектива на жизнения цикъл: Два пътя към отклоняващо се поведение през юношеството

• Разбиране на себе си

През юношеството представата на младите хора за себе си става по- сложна, по- добре организирана и последователна, подготвяйки сцената за обединена лична идентичност.

Промени в Аз- концепцията

В сравнение с децата, тийнейджърите поставят по- силно ударение върху социалните добродетели, например да са дружелюбни, внимателни, любезни и сътрудничещи. При по- големи юноши личните и нравствените ценности също се оформят като ключови теми, тъй като младите хора ревизират становищата си за себе си, за да включат трайни убеждения и планове.

Промени в самооценката

Самооценката – оценъчната страна на Аз- концепцията – продължава да се дефинира през юношеството. Младите хора добавят няколко измерения на самооценката: близко приятелство, романтично привличане и професионална компетентност, към тези от средното детство.

Нивото на самооценката също се променя. Макар че някои юноши преживяват временен спад след училищните преходи, самооценката се повишава у повечето млади хора. Тийнейджърите често твърдят, че са станали по- зрели, способни, представителни и привлекателни, от колкото в миналото.  

В същото време индивидуалните различия в самооценката стават все по- стабилни през юношеството. Положителните взаимоотношения между самооценката, цененето на различни дейности и успеха в тях се засилват.  

През юношеството, както и в детството, авторитетното родителство, подобно на насърчението от учителите, прогнозира висока самооценка. Обратното, обратна връзка, която е отрицателна или не зависи от изпълнението, задейства в най- добрия случай несигурност в собствените способности, а в най- лошия – чувство, че юношата е некомпетентен и необичан. Тийнейджърите, които имат такива родители, обикновено разчитат само на връстниците, а не на възрастните, да потвърждават тяхната самооценка – рисков фактор за трудности с приспособяването.

Пътищата към идентичността

Различните им комбинации дават четири статуса на идентичност: постигане на идентичност – отдаденост на ценности, убеждения и цели след период на изследване; мораториум на идентичността – изследване без достигане до отдаденост; предрешаване на идентичността – отдаденост в отсъствието изследване, и дифузия на идентичността – апатично състояние, характерно от липса както на изследване, така и на отдаденост. Обобщаване на тези четири статуса на идентичността.

Статус на идентичност и психично благополучие

Статус на идентичността	Описание	Пример
Постигане на идентичност	След като вече са изследвали алтернативите, постигналите идентичност лица са отдадени на ясно формулирани набори от избрани от тях ценности и цели. Те изпитват чувството на психично благополучие, еднаквост във времето и знанието накъде вървят.	Когато е попитана колко готова е да се откаже от навлизането в избраната професия, ако излезе нещо по- добро, Дарла отговаря: „Е, бих могла, но се съмнявам. Дълго и усилено мислех за правото като кариера. Напълно сигурна съм, че то е за мен.“
Мораториум на идентичността	Мораториум на идентичността означава „отлагане или задържане“. Тези хора все още не са се ангажирали окончателно, те са в процес на изследване – събиране на информация и изпробване на дейности с желанието да открият ценности и цели, които да ръководят живота им.	Когато е попитан дали някога е имал съмнения в религиозните си вярвания, Рамон отговаря: „Да, предполагам, че точно сега преминавам през такъв период. Просто не разбирам как може да има Бог и толкова много зло на света.“
Предрешаване на идентичността	Хората с предрешена идентичност са се обвързали с ценности и цели, без да изследват алтернативите. Те приемат готова идентичност, която авторитетни фигури (обикновено родители, но понякога учители, религиозни водачи или романтични партньори) са избрали вместо тях.	Когато е попитана дали някога е преразглеждала политическите си убеждения, Хилари отговаря: „Не, в същност не. В нашето семейство има големи съгласия по отношения на тези неща.
Дифузия идентичността	Хората с дифузия на идентичността нямат ясна посока. Те нито са отдадени на ценности и цели, нито активно се опитват да ги постигнат. Възможно е никога да не са изследвали алтернативите, или да са сметнали задачата за твърде заплашително и страшна.	Когато е попитан за нагласата си към нетрадиционните полеви роли, Джоел отговаря: „О, не знам. За мен няма особено значение. Все ми е едно.“

Фактори, влияещи върху развитието на идентичността

Формирането на идентичността през юношеството поставя началото на продължаващ през целия живот динамичен процес.

Статусът на идентичността и приспособяването е както причина, така и следствие от личността. Юношите, които приемат, че абсолютната истина винаги е постижима, са склони към предрешена идентичност, докато тези, които се съмняват, че някога ще бъдат сигурни за нещо, по- често са с дифузно идентичност. Младите хора, които осъзнават, че могат да използват рационални критерии за избор между алтернативите, е вероятно да са в състояние на мораториум или постигане на идентичност.

Родителските практики са свързани си със статуса на идентичността. Юношите, които се чувстват привързани към родителите си, но и свободни да изразяват мненията си, обикновено са в състояние на мораториум или с постигната идентичност. Тийнейджърите с предрешена идентичност обикновено имат близки връзки с родителите, но нямат възможност за здравословна раздяла. Дифузните млади хора споделят най- ниски нива на родителска подкрепа и топло, родителско общуване.

Развитие на идентичността при юноши от етнически малцинства

Повечето юноши осъзнават културното си наследство, но са незаинтересовани за него. За тийнейджърите, които са членове на малцинствени групи обаче, етническата идентичност – чувството за членство в етническа група е от централно значение в търсене на идентичност и представя сложни предизвикателства. Докато се развиват в познавателно отношение и стават по- чувствителни към обратната връзка от социалната среда, младежите от малцинствата болезнено осъзнават, че са дискриминирани и има неравенство. Това усложнява усилията им да развият чувства на културна принадлежност и много смислени цели. Мнозина са дифузни или с предрешена идентичност по етническите въпроси.

Същевременно дискриминация може да пречи на формирането на положителна етническа идентичност.

 Освен това юношите, чиито семейства са ги учили на историята, традициите, ценностите и езика на своята етническа група и които често взаимодействат с връстници от същата етническа група е по- вероятно да си изградят благоприятна етническа идентичност.

Как може обществото да помогне на юношите от малцинствата да разрешат конструктивно конфликтите на идентичността? Ето няколко подхода:

• Създаване на ефективно родителство, при което децата и юношите се възползват от семейната етническа гордост, но са насърчавани да изследват значението на етническата принадлежност в собствения си живот.

• Гарантиране, че училищата уважават майчиния език на младежите от малцинствата, уникалните стилове на учене и правото на висококачествено обучение.

• Подпомагане на контакта с връстници от същата етническа група заедно с уважение между етническите групи.

 Формирането на бикултурна идентичност – чрез изследване и приемане на ценностите както от субкултурата на юношата, така и от доминиращата култура – предлага допълнителни ползи. Бикултурно идентифицираните юноши обикновено имат по- големи постижения и в другите области на идентичността. Техните отношения с членовете на други етнически групи са особено благоприятни. Постигането на етническа идентичност засилва много аспекти на емоционалното и социалното развитие.

Обществените сили също са отговорни за специалните проблеми, пред които се изправят хомо – и бисексуалните младежи и някои юноши от етнически малцинства при формирането на сигурна идентичност.

• Нравствено развитие

Със задълбочаването на социалния ред юношите имат нови идеи за това, какво би трябвало да се направи, когато нуждите и желанията на хората са в конфликт.

1. Активно обмисляне на нравствени въпроси и забелязване на слабостите в собствените разсъждения;

2. Напредък в приемането на гледната точка на другия, който позволява на хората да разрешават нравствени конфликти по по- ефективен начин.

Предконвенционално ниво – нравствеността е външно контролирана: децата приемат правилата на авторитетните фигури и преценяват действията по техните последици. Поведения, които водят до наказание, се разглеждат като лоши, а тези, водени до награда – добри.

Ориентация към наказание и подчинение. Децата се затрудняват да обмислят две гледни точки в моралната дилема. В резултат те пренебрегват намеренията на хората и вместо това се съсредоточават върху страха от авторитета и избягването на наказанието като причини за нравствено поведение. 

Ориентация към инструменнталната цел. Децата започват да осъзнават, че хората имат различни гледни точки в моралната дилема, но първоначално това разбиране е много конкретно. Те разглеждат правилното действие като следващо от личния интерес и разбират моралното задължение като справедлива размяна на услуги: „Ти направи това за мен и аз ще направя еди какво си за теб“.  

Конвенционално ниво. Хората продължават да разглеждат подчинението на социалните правила като важно, но не по причина на личния интерес. Те вярват, че активното поддържане на настоящата социална система гарантира положителни взаимоотношения и обществен ред.  

Ориентацията „доброто момче – доброто момиче“, или нравствеността на междуличностното сътрудничество. Хората искат да поддържат привързаността и одобрението на приятелите и роднините си, като са „добър човек“ – заслужават доверие, лоялни са, уважават околните, оказват помощ и са любезни. На този етап хората изразяват същата загриженост за благополучието на другия, каквото изпитват към себе си – Златното правило: „Прави на другите това, което искаш да правят на теб“.

Ориентация към поддържане на социалния ред. Човекът взема предвид по- широка перспектива – тази на обществените закони. Нравствените избори вече не зависят от близките връзки с другите. Вместо това правилата трябва да се налагат безпристрастно за всеки и всеки член на обществото има лично задължение да го поддържа. Законите никога не трябва да се нарушават, защото са от жизнено значение за гарантирането на обществения ред и сътрудничеството между хората.

Постконвенциално или принципно ниво. Хората се придвижват отвъд безусловната подкрепа на правилата и законите на собственото си общество. Те дефинират нравствеността от гледна точка на абстрактни принципи и ценности, които са приложими към всички ситуации и общества. 

Ориентация към обществения договор. Хората разглеждат законите и правилата като гъвкави инструменти за подпомагане на човешкия прогрес. Те могат да си представят алтернативи но собствения си обществен ред и подчертават справедливите процедури за интерпретиране и промяна на закона. Когато законите съответстват на индивидуалните права и интересите на мнозинството, всеки човек ги следва заради ориентация към обществения договор – тя носи повече добро на хората, отколкото ако не съществува.

Ориентация към универсален етичен принцип. Правилното действие се дефинира по самостоятелно избрани етични принципа на съвестта, които са валидни за всички хора, независимо от закона и общественото съгласие. Уважение към ценността и достойнството на всеки човек.

Има ли полови различия в нравствените разсъждения?

Женската нравственост подчертава „етикета на грижите“.

Изследванията върху нравственото развитие са били ограничени от твърде силното внимание към правата и справедливостта („мъжествен“ идеал) и твърде ограничено внимание към грижовността и отклонението („женствен идеал). Макар нравствеността на мъжете и жените да обхваща и двете ориентации, жените са склонни да подчертават грижите, докато мъжете се фокусират в еднаква степен върху справедливостта и грижовността. И затова е по- голямата ангажиране на жените във всекидневните дейности, полагането на грижи и загриженост за другите.

Координиране на личния избор и нравствеността

Утвърждават по- непреклонно в сравнение с детството, че облеклото, прическата, записването в дневниците и приятелствата са единствено тяхна работа и не подлежат на контрол от авторитетните фигури (родители). Тъй като разширяват спектъра от въпроси, които разглеждат като лични, юношите мислят по- внимателно за конфликтите между личния избор и задължението към общността, дали и при какви условия е допустимо законите да ограничават словото, религията, брака, раждането на деца, груповото членство и други индивидуални права.

Влияние върху нравствените разсъждения 

Много фактори влияят върху нравственото развити – практики по отглеждането на детето, обучение, взаимодействие с връстници и култура.

Родителски практики. Подобно на детството, нравственото разбиране през юношеството е подпомогнато от топлото родителство и обсъждане на моралните проблеми. Тийнейджъри, чийто родители слушат внимателно, задават изясняващи въпроси и представят по- високомерно мислене, осъществяват най- голяма нравствено развитие. Обратното, младите хора, чиито родители изнасят лекции, използват заплахи или правят саркастични забележки, почти не демонстрират промяна.

Обучение. Университетското образование въвежда младите хора в социалните проблеми, които надскачат личните взаимоотношения и обхващат цели политически или културни групи. Студентите, които споделят, че имат повече академични способности за приемане на чужда перспектива и които сочат, че са осъзнали в по- голяма степен социалното разнообразие, обикновено са по- напреднали в нравствените разсъждения.

Взаимодействие с връстниците. Когато деца и юноши преговарят и постигат компромиси с връстниците си, осъзнават, че социалния живот може да се базира на сътрудничество между равни, а не на отношения с авторитет. Взаимността и интимността на приятелството, което подпомага решения, базирани на консенсус са особено важни за нравственото развитие.

Нравствени разсъждения и поведение

Зряло мислещите за нравствеността осъзнава, че поведението в съответствие с техните убеждения е жизнено важно за справедливия социален свят. В  съответствие с тази идея юношите на по- висш етап по- често действат просоциално, като помага, споделят и защитават жертвите на несправедливост. Освен това по- рядко се ангажират в измами, агресия и други антисоциални поведения.

Религиозно ангажиране и нравствено развитие

Тъй като юношите търсят лично значима идентичност, формалното религиозно ангажиране обикновено спада. Въпреки това тийнейджърите, които остават част от религиозна общност имат предимство в областта на нравствените ценности и поведения. В сравнение с несвързаните с религиозна общност младежи те участват в повече дейности в полза на общността, насочени към помагане на хората в по- неблагоприятно положение. Религиозното ангажиране обезсърчава нарушаването на правилата. Религиозно обучените директно учат на загриженост за другите.

• Полово типизиране

Ранното юношество е период на полова интензификация – засиленото полово стереотипизиране на нагласите и поведението, и движение към по- традиционна полова идентичност. Половата интензификация се появява и при двата пола.

Пубертетът засилва половите различия във външния вид, тийнейджърите прекарват повече време в мислене за себе си по свързани с пола начин. Промените в тази възраст освен това подтикват полово- типизирания натиск от другите.

Когато юношите започнат да ходят на срещи с представители на другия пол, стават по- силно полово- типизирани и така увеличат привлекателността си.

• Семейство

Развитието през юношеството включва стремеж към автономия – чувство за себе си като отделен, самоуправляващ се човек. Тийнейджърите се стремят да разчитат повече на себе си и по- малко на родителите за вземането но решения. Въпреки това взаимоотношенията родител – дете остават жизнено важни за да станат юношите автономни и отговорни хора. 

Отношенията родител – дете

Младите хора изглеждат по- зрели, родителите им дават по- голяма независимост и отговорност. Юношите решават проблеми и вземат решения по- ефективно. По- голямата способност за разсъждения за социалните взаимоотношения ги кара да не идеализират родителите си и да ги разглеждат като „просто хора“.

Родители, които принуждават или психологически контролират, пречат на развитието на децата. Тези тактики са последователно свързани с ниска самооценка, депресия и антисоциално поведение – резултати, които се запазват и в ранната зрялост.

Слабите конфликти, които възникват, подпомагат идентичността на юношата, защото дават възможност на членовете на семейството да изразяват и да толерират несъгласията си. А и конфликтите информират родителите за променящите се потребности и очакванията на юношата, че е необходимо приспособяване във взаимоотношението родител – дете.  

Към края на юношеството повечето родители и деца постигат добро взаимоотношение.

Семейни обстоятелства

Повечето семейства имат добри взаимоотношения с юношите.

Братя/ сестри

Взаимодействията с другите деца в семейството претърпяват промени през юношеството. Със съзряването на по- малките братя/ сестри, те приемат по- малко насоки от по- големите си братя и сестри и влиянието на децата в семейството намалява. Тийнейджърите повече се ангажират в приятелствата и романтичните връзки, и прекарват по- малко време с братя/ сестри.

Въпреки спада в другарството, привличането между децата в семейството остава силно за повечето млади хора. Братята и сестрите, които установяват положителна връзка през ранното детство и чиито родители продължават да са топли и ангажирани, е по- вероятно да изразяват любов, загриженост и грижовност.

• Отношение с връстниците

Юношите прекарват по- малко време с членовете на семейството, връстниците стават все по- важни. Младите хора прекарват по- голяма част от времето си с връстниците си. Връстниците служат като критично огледало със семейството и социалните роли на възрастните. 

Приятелства

Броят на „най- добрите приятели“ намалява от около четири до шест в ранното юношество на един или двама в зрелостта. В същото време природата на взаимоотношенията се променя.

Характеристики на юношеските приятелства. Юношите търсят психологическа близост, доверие и взаимно разбиране от приятелите си. Да са лоялни – да остават с тях и да не ги напускат заради някой друг.

С увеличаването на откритостта и верността приятелите в юношеска възраст се опознават по- добре като личност. Юношите обикновено си приличат по статуса на идентичността, образователните стремежи, политическите убеждения и готовността да пробват вещества и да се ангажират с нарушаващо закона поведение. С течение на времето те започват да си приличат още повече в тези отношения. По някога обаче тийнейджърите се сприятеляват с връстници с различни нагласи и ценности, което им позволява да изследват нови перспективи в сигурността на съвместимо взаимоотношение.  

Юношите освен това са по- малко собственически настроени към приятелите си, отколкото в детството.

Полови различия в приятелствата. Момичетата по- често се събират „просто да си поговорят“, а взаимодействията им са повече себе разкриване и подкрепящи твърдения. А момчетата по- често се събират за някаква дейност – обикновено спорт и съревнователни игри. Дискусиите на момчетата обикновено се фокусират върху постижения и включват повече конкуренция и конфликти.

Когато се фокусират върху по- дълбоки мисли и чувства с приятелите, юношите понякога многократно говорят за едни и същи проблеми и отрицателни чувства – дейност, която предизвиква тревожност и депресия.

Приятелства по интернет. Тийнейджърите често използват Интернет, за да общуват. Освен общуването с приятели, които познават, юношите използват Интернет, за да се срещат с нови хора. Онлайн връзките дават на някои тийнейджъри източник на подкрепа, представляват и опасност. Макар че някои юноши, които имат такива връзки, са „добре приспособими“, имат силни конфликти с родителите си и прекарване на дълго време в Интернет. Освен това те по- често са канени от онлайн приятелите си на лични срещи и са ходили на тях, без да казват на родителите си.

Добре е родителите да знаят рисковете от Интернет общуването и да настояват тийнейджърите да следват правилата за безопасност в интернет.

Приятелства и приспособяване. Юношеските приятелства са много свързани с психичното здраве и компетентност за цял живот. 

• Близките приятелства осигуряват възможност за изследване на себе си и разбиране на другия. Чрез откритото честно, общуване приятелите стават чувствителни към силните и слабите страни на другия, неговите нужди и желания – процес, който подкрепя развитието на Аз-а.

• Близките приятелства осигуряват основата за бъдещи интимни връзки. Сексуалността и романтичните отношения са често обсъждана тема между приятелите в юношеска възраст.

• Близките приятелства помагат на младите хора да се справят със стресовете на юношеството. 

• Близките приятелства могат да подобрят нагласите към ангажираност в училище. Когато тийнейджърите ходят с удоволствие на училище постигат по- добри резултати.

Клики и тайфи

В ранното юношество групите на връстниците стават все по- често срещани и сплетени. Те се организират от клики – групи от около пет до седем членове, които са добри приятели в повечето случаи си приличат по семеен произход, нагласи и ценности. Първоначално кликите са организирани от членове от един и същи пол. Към средата на юношеството кликите с членове от двата пола са често срещани.

Какво влияе върху групирането на тийнейджърите в клики и тайфи? Принадлежността към тайфите е свързана със силните страни на Аз- концепцията на юношите, които отразяват интересите и способностите им.

От десети до дванадесети клас около половината от младите хора сменят тайфите, предимно в благоприятна посока, свързана с награждаващи приятелства и повишаване на самооценката. След като юношите изберат личните си цели и ценности, тайфите намаляват значението си.

Среща с представи от другия пол

Хормоналните промени в пубертета засилват сексуалния интерес, но културните очаквания определят кога и как ще започнат срещите. В началото на юношеството тийнейджърите са в по- добра позиция, ако се придържат към групови дейности (партита и танци), преди да се ангажират със стабилен романтичен приятел/ приятелка.

Хомосексуалните юноши са изправени пред повече предизвикателства в започването и поддържането на видими романтични връзки. Отношенията с партньорите им в първите срещи първоначално са краткосрочни и ни включват особено емоционално обвързване, но по причини, които са различни от тези на хетеросексуалните: те се страхуват от отхвърляне и малтретиране от връстниците. Освен това имат трудности в откриването на партньор от същия пол, защото хомосексуалните им връстници все още на са се разкрили публично. Често първите им контакти с други младежи от сексуалното малцинство се осъществява в групи за подкрепа, където са свободни да се срещат публично.

Младите хора хора все още формират идентичността си, двойките в гимназията често по- късно откриват, че нямат много общи неща.

• Проблеми в развитието

Повечето млади хора преминават през юношество без особени проблеми, някои обаче се натъкват на съществено разстройване на развитието (преждевременно родителство, злоупотреба с вещества и др.) Във всеки случай биологични и психологически промени, семейството, училището, връстниците, общността и културата се комбинират, за да дадат конкретния резултат. Двата допълнителни проблема на юношеството: депресия и отклоняващото се поведение. 

Депресия

Депресията – изпитването на тъга и безнадеждност по отношение на живота, загуба на удоволствие от повечето дейности и разстройство на съня, апетита, концентрацията и енергията – е най- често срещания психичен проблем през юношеството.

Депресивните симптоми се увеличават рязко 13- и 15- годишна възраст. Момичетата в юношеска възраст е два пъти по- вероятно от момчетата да споделят упорита депресия – разлика, която се поддържа през целия живот.

Фактори свързани с депресията. Наследствеността има важна роля в депресията.

Дълбоката депресия може да доведе до мисли за самоубийство, които твърде често се привеждат към действие.

Отклоняващо се поведение

Непълнолетните лица с отклоняващо се поведение са деца или юноши, които се ангажират в незаконни действия. Отклоняващото се поведение се увеличава през юношеството, а след това в ранната зряла възраст спада. Сред тийнейджърите в началото на юношеството антисоциалното поведение се увеличава заради желанието за одобрение от връстниците. В течение на времето връстниците стават по- малко влиятелни, разсъжденията се подобряват и младите хора навлизат в социален контекст (работа и брак), който е по- малко вероятен за нарушаване на закона.

Фактори, свързани с отклоняващото поведение. Трудният темперамент, ниската интелигентност, лошото представяне в училище, отхвърлянето на връстниците в детството, техните семейства не са топли, имат много конфликти.

Момчетата е по- вероятно от момичетата да са обект на гневно, непоследователно дисциплиниране, тъй като са по- активни и импулсивни, а следователно и по- трудни за контролиране.

Небрежното налагане на правилата засилват склонността на тийнейджърите към агресия и насилие.

Превенция и терапия. Необходими са усилия за създаване на неагресивна среда – в семейството, общността и културата, за да се помогне на юношите с отклоняващо се поведение и за благоприятстване на здравото развитие на всички млади хора.

Целта на тази статия е да се запознаете с  емоционалното и социално развитие на тийнейджърите от 11 до 19 годишна възраст.

Задачите, които бихте могли да решите за себе си са:

• Разбиране на „себе си“;

• Нравствено развитие;

• Полово типизиране;

• Семейство;

• Отношение с връстниците;

• Проблеми в развитието.